21 април 2016 г.

Априлски Blog Hop

Време е за нашия ежемесечен Blog Hop. В този ден, целият екип от Mo's Dream Team се събрахме и направихме по един специален проект, с който бихме искали да ви вдъхновим.


Темата този месец "Изрязано с щанца", а наш домакин е Алис, така че мястото, от където започва днешния Blog Hop е нейния блог. Щом вече сте тук, значи сте дошли от нейния блог. This months theme is "Die Cutting" and Alice is our host so that is where the hopping starts. 

Първо искам да обясня на моите небългарски приятели, че при нас, представителите на източноправославната църква, Великден тази година е на 1-ви май. На същата дата е и рождения ден на една от най-близките приятелки на голямата ми дъщеря. Затова този път направих картичка 2 в 1 - за Великден и за рожден ден. Ето какво се получи:


Най-подходящ ми се стори един нов печат на Мо - Ava, оцветяването му беше истинско удовоелствие:









А сега, след мен, трябва да посетите и блога на Анеке, която, убедена съм, ви е приготвила нещо наистина прекрасно.
Next up is Anneke and she has made something wonderful to show you. 

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

7 април 2016 г.

Ръждясали табелки

Има хора, с които се разбирам с една дума. Дори с половин. Дори без думи, само със снимки. Точно такава беше предисторията на днешната публикация. Молба от типа "Моля те, направи ми рецептурник, ето къде ще стои!". Няма по-лесна, лека и приятна изработка от тази, при която виждаш фоново цялостната картина и ти просто трябва да добавиш своя елемент в нея.

https://www.facebook.com/bubolinche/?fref=ts

https://www.facebook.com/bubolinche/?fref=ts
Първото, което видях на снимките беше леко индустриалния стил, второто - зеления цвят и ръждата на циферблата на часовника. В главата ми буквално избухна идеята за ръждясала метална табелка. Въпреки наличието на някаква стилова последователност в проектите ми, понякога и на мен ми се иска да изляза от собствените си рамки.  Реших, че няма да я рисувам тази ръжда, ще я направя истинска. Знаех, че за да има ръжда трябват метал и окислител. Добре, че нашият пазар вече е относително богат на материали, та бързо се снабдих с нужните. Вдъхнових се от формата на парижките табелки с имената на улиците и площадите и се отдадох на приятни занимания. Ето какво се получи:




Вътре рецептурника си е най-обикновен, разделен само на 2 части, както си го искаше поръчителката:


И понеже и след изработката на рецептурника ентусиазмът не ме напусна, реших да спретна и една кутия за чай в същия стил:


Тази табелка я направих "емайлирана":





-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

5 април 2016 г.

Спасяването на скъсаната книжка

Преди време бях обещала да направя урок за това, как се прави тефтерче "тип книжка". Така и не му дойде времето на следващото тефтерче, но за сметка на това се появи една стара книжка, със спешна  нужда от "спасяване". Начинът на изграждане на тялото и кориците е същия.

Не знам при вас как е, но аз никога не помня наизуст готварски рецепти. Горе-долу знам какво съдържат, но пропорциите винаги са ми "в мъгла". Това в най-голяма степен се отнася до рецептите от националната ни кухня, които приготвям само по няколко пъти в годината. Знам, че нета е пълен с готварски рецепти, но аз искам винаги един и същ резултат, за това не обичам да рискувам и да попадам всеки път на нещо различно. За такива рецепти ползвам една стара книжка, на повече от 30 години, която първо беше на майка ми, а от доста време е моя. През 20-те години, в които стопанисвам тази книжка, тя беше подложена на всякакви термични, хидрологични и други влияния, дори в някакъв момент получи "илюстрации" с розов маркер от някое от децата. При последното ѝ ползване, направо се разпадна в ръцете ми и реших, че има спешна нужда от "спасяване". Ето, вижте я, милата:


Операцията по спасяването започва с разделянето на книжката на комплекти (ко̀ли) от по 20-25 листа. Тези ко̀ли, трябва да бъдат пришити с конец. Да шия на ръка не ми е детска мечта, затова почти винаги ползвам шевна машина. В конкретния случай шия с конец за деним и дебела игла. С тънък конец става по-добре, защото не "надува" шева, но се оказа, че светлата ми макара е свършила.


Правилният вариант е съшиване с прав шев, но краищата на моята книжка са толкова оръфани, че не виждам друга възможност, освен зиг-заг шев.


Когато всички ко̀ли са готови, вързвам краищата на всички конци, така, че възелчетата да се паднат на гръбчето на книжката.



Време е книжката да бъде сглобена. Мажа дебел слой, гъсто, неразредено PVA лепило върху шева. Аз лично ползвам Ц200 на "Леко". Ако сте минали листите с прав шев, се маже пространството от (върху) шева до края на листите.



Една след друга, отделните ко̀ли са сглобени в цяла книжка.


Време е да избера плата за кориците и подходяща хартия за зачистващите страници от вътрешната им страна.


Размерът на тези страници е 2 пъти размера на листите на книжката. Прегъвам ги на две, като от вътрешната страна остава десенът, който повече ми харесва.


Повтарям процедурата с лепилото.


След залепването книжката ми вече изглежда така:


Сега вече ми трябва някаква мрежеста текстилна лента. Аз ползвам бинт от марля. Идеята на тази текстилна лента е да подсили прегъвката на първата страница и да ѝ попречи да се скъса от многократните сгъвания и разгъвания. 


Същата техника ползвам и за сгъвките на капака на кутиите от мукава:


Отрязвам си парче, което е с дължината на гръбчето на книжката.


Залепям средата на текстилната лента към гръбчето на книжката.


И полагам нов, дебел слой лепило.


Време е книжката да влезе в пресата*. Поставям книжката с 1-2 милиметра навън, за да не залепне за дървото.


* Пресата си я направих сама (е, мъжът ми проби 4 дупки с дрелката, защото аз изпитвам тих ужас от този електроуред), но идеята видях в този клип. Купих от "Мосю Бриколаж" две дървени плоскости с размер 50 на 35 сантиметра, два винта 10/100 милиметра и две гайки. Всичко излезе около 30 лева.

Ако искате вашите книжки или тефтерчета да изглеждат съвършено, тук е моментът, в който да се погрижите за външните ръбове на страниците. Могат да се ошкурят, може и да се орежат на професионална гилотина. При мен, обаче идеята е да запазя автентичния вид на книжката, с прегънатите ъгълчета, прокъсаните ръбчета и розовите "илюстрации" на децата.

Време е да зачистя краищата на гръбчето. Намирам панделка с ширина, равна на дебелината на книжката (ширината на гръбчето).


Отрязвам 2 парченца по около 4 сантиметра.


По-правилният вариант да се сгъне на две и да се мине един шев, но и със залепване става.


Получава се ето това ( не трябва да е залепено до края).


Залепвам панделките към гръбчето на книжката. Всичко по тялото е готово, оставям книжката в пресата за 5-6 часа, за да изсъхне.

  
В това време мога да направя кориците. Трябват ми 2 парчета мукава с височина, височината на книжката, плюс половин сантиметър и ширина точно колкото е ширината на книжката. Ширината я правя такава, защото между отделните части се оставя разстояние, което компенсира разликата в размера. Трябва ми и 1 парче мукава с точния размер на гръбчето.


Намазвам всичко с тънък слой лепило. Когато мажа големи участъци, на които слоят трябва да е равномерен, нанасям лепилото с дунапренен апликатор. Той отнема много прецизно излишните количества и не остава "на четки".


Намазвам с лепило горния край на корицата.


Прегъвам плата и притискам в улейчетата.


По същия начин процедирам и с долния край.


Време е да залепя и страничните части на плата. Отрязвам плътно по страничната част, но оставям малко по-високо по долната част.


Отново мажа с лепилото...


... и прегъвам, като притискам плата към ъгълчето, за да го покрие.


Корицата е готова.



Време е да сглобя книжката.

  
Намазвам с лепило марлята и хартията.
  
Опирам гръбчето в неговата част от корицата (то не се залепва, оставя се свободно) и притискам корицата към зачистващата хартия.

Ето вече прилича на истинска книга:


Ураааа, моята любима готварска книжка е спасена! След време може да премине и към децата.

 

Даже ѝ направих табелка-етикет :)

 
Надявам се днешната ми публикация да е била полезна за вас и да успее да "спаси" поне още няколко ценни книги :)
01 09 10