Истанбул - революционен, романтичен, космополитен

Истанбул е едно от местата, които посещавам винаги с огромно удоволствие. Все пак, разстоянието между Варна и Истанбул е същото, като между Варна и София, освен това, пътят е в значително по-добро състояние от този само по родните пътища и пътуването - доста по-приятно. Всеки път откривам ново, по-интересно място, изживявам нови емоции. При предишните ми ходения там, отметнах по-голямата част от задължителните за посещение туристически обекти, за това този път се насочих към други, нови за нас места или към такива, на които се случва нещо необичайно.

Площад Таксим - Хотелът ни се намираше в пресечка на оживената улица Истиклял, съвсем близо до площад Таксим. В момента там нещата изглеждат малко различно от обичайното, провеждат се протести, всички улици, водещи към площада са барикадирани. Протестите започват вечерта, след 19 часа, а през деня придвижването на туристите през местата на барикадите не е проблем. Естествено, това може да се случи само пеша или с метрото.

 

Истанбул Аквариум - Преди да тръгнем към Истанбул, направих едно проучване на аквариумите в града. Намерих много и пространна информация за Аквариумът Turkuazoo и решихме да отидем да го видим. Но когато попитах на рецепцията на хотела, рецепционистът ме убеди, че аквариума, който наистина си заслужава е Istanbul Aquarium. Обичайно има шатъл от Таксим, който е безплатен, но ние не можахме да се възползваме от него. Аквариумът се намира в един изключително приятен жилищен квартал Бакъркьой (в близост до летището), на брега на Мраморно море. Открит е през април 2011 година и е разделен тематично по отделни морета, всяко със съответващата флора и фауна. Естествено, започва с Босфора.

Принцовите острови - Принцовите острови са група от девет малки острова, които се намират се на около 20 км. от азиатското крайбрежие на Истанбул. Наречени са по този начин, защото там са били изпращани на заточение неудобните за владетелите принцове, претенденти за престола, свещеници и знатни поданици.  Четири от островите (Къналъада, Бургазада, Хейбелиада и Бююкада) са населени, а останалите 5 са миниатюрни по площ и без човешко присъствие. Четох в един от туристическите справочници, че някои от тях дори са частни. На всички острови е забранено движението на автомобили, като придвижването става пеша, с файтон или велосипед.

От пристана на Кабаташ, през половин час, тръгват корабчета за островите, като пътуването до най-отдалечения (и най-голям) от тях Бююкада, трае около час и 45 минути. Това е относително, защото корабчетата на различните компании имат различни спирки, някои спират и на четирите населени острова, а някои само на два.

Къналъада

Бургазада

Хейбелиада

Ние слязохме на последния и най-голям остров Бююкада. Повярвайте ми, това е едно прекрасно, невероятно място. Ходейки по улиците, гледах и не можех да повярвам, че това е част от Истанбул, че се намирам в 2013 година и изобщо, че времето тече. Цари невероятно спокойствие въпреки тълпите от туристи, а това, което ме впечатли много силно, беше, че върху подковите на конете е поставена гума, за да не тракат и да не нарушават покоя на почиващите.

Уникалната кухня - Не бих казала, че открих уникалността на турската кухня, едва сега, но пък отново бях изненадана от нейното разнообразие. За човек като мен, който не яде агнешко (особено пък овче) месо, пребиваването в мюсулманска страна си е истинско изпитание. Тук обаче нещата стоят малко по различно. Турската кухня е много близо до нашата национална кухня и въпреки многото подправки е значително по лека за преглъщане. Тук тестените изделия, без значение дали сладки или солени, са на особена почит. Естествено, като навсякъде и тук е навлязла част от европейската кухня.

Необичайните начини за превоз - този път бях решила да опитам превозването с по различни превозни средства, част от обществения транспорт. В близост до хотела намерих две такива. Едното беше кабинкова въжена линия (Teleferik), минаваща от единия до другия край на един парк, а другото - мотриса също придвижвана на въже (Fununkular), но минаваща в тунел под земята. Тази мотриса е връзката между площад Таксим и пристана на Кабаташ. За съжаление, заради барикадите на Таксим, ретро мотрисата на Истиклял (Tunel Nostalgik Tram) не се движеше и не можах да се повозя на нея.

Отношението към уличните котки - Нещото, което забелязах едва при това ми пребиваване в Истанбул, беше отношението към уличните котки. Навсякъде по первазите на приземните прозорци или просто до тротоара има поставени купички с гранулирана храна и вода за котетата. А вижте как изглеждат и самите те:

Сигурна съм, че има хиляди неизследвани от мен територии в този космополитен, уникален град. За мен смисълът на опознаването и възприемането не е да опознаеш града отведнъж, искам да имам какво да откривам всеки път като отида там. Щастлива съм, когато намирам места, които не съм подозирала че съществуват, да виждам лицата на хората, които не знаят коя съм и от къде съм...