Всичко започна с обаждане по телефона от класната на Корина (малката ми дъщеря). Тя получи една от коледните ми картички, видяла и тефтерчето на детето (то, милото всичко си носи в училище - да си го показва) и разбрала за картичкоправещите ми интереси. Помоли ме да направя 29 картички за празника на майката, за да може всяко дете от класа да изненада майка си на празника. Кога съм се отказвала от ново предизвикателство? Време имаше - жената ми звънна цял месец по - рано. Целта беше да се получи нещо ефектно, като довършителната ръчна работа трябваше да бъде сведена до минимум, поради голямото количество на картичките.
Хвърлих се отново със страст, купих материали и започнах. Направих цветя от червено тишу и за един уикенд бях готова. Обаче, резултатът изобщо не ми хареса. Не мога да правя компромиси със себе си. Метнах всичките 29 картички в една кутия в килера и ги забравих.
Купих нови материали, нова щанца и филц. Ето какво получиха майките от класа на малкото:
Естествено, реших да направя и картички за класните на двете ми дъщери, както и за госпожите от занималнята на Кори:
За празника на майката реших,че за класната на Кори ще направя картичка:
И тефтерче:
Дано да са им харесали!
Няма коментари:
Публикуване на коментар