2 февруари 2014 г.

Кутия за рецепти

Много се радвам на млади момичета, които искат и могат да се забавляват в кухнята. Вярвам, че колкото по-рано се тръгне по пътя на кулинарните приключения, толкова по-бързо и сигурно ще се стигне до удоволствието от приготвянето на ястията. За съжаление моите дъщери до момента проявяват само бегъл интерес, мимоходом отбелязват съставките или техниката в дадено ястие и ако няма нещо по-интересно, се отдават (за кратко) на декорирането на сладки. 

Не така стоят нещата с една приятелка на голямата ми дъщеря, която въпреки крехката си възраст е достигнала значителен напредък в уменията си. Освен всичко друго, в нея има и инициатива за приготвяне на храна и сама проявява желание. Аз самата си спомням първите си кулинарни опити, колко щастлива бях от постигнатите резултати (не винаги успешни) и с какво настървение събирах рецепти и преписвах от тетрадката на майка ми. Зная, че не е чак толкова важно къде ще се съхраняват рецептите, но собствената Кутия за рецепти (тетрадка или каквото и да е подобно) може да послужи за стимул. Днешната Кутия за рецепти направих за Ани, за да събира своите спомени, да обогатява колекцията си и да не спира да търси. Ето това е нейната Кутия за рецепти:


 


Изскубнах ябълката от едно венче за свещи:

 

Днешната кутийка е по-малка от предните, размера й е 10 на 13 сантиметра, с дълбочина 10 сантиметра. При това положение на нещата, прецених, че е по-добре да подредя картите за рецепти вертикално и да стоят изправени:


Естествено, добавих и декориран химикал, който дори се събра в кутията:



 

Днешната публикация, ме върна назад в спомените ми. Понеже аз съм един доста упорстващ човек и ужасно мразя да ми се казва какво да правя, майка ми ползваше един доста странен подход "на отказа", с който да ме научи да правя нещо. Например, когато и кажех че ми се яде нещо сладко, тя ми отговаряше, че в момента е ангажирана, но ако искам, мога да си направя сама. И веднъж като се престрашиш е ясно, че вече просто не можеш да спреш. А за шиенето казваше, че съм толкова крив и сърдит човек, че като започне да ми шие, винаги се чупи иглата на машината. И аз, водена от суета, а и от липсата на конфекция по магазините, се престраших и да шия. Тогава много й се сърдех, но сега като се замисля, това е бил един доста стимулиращ подход!

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Кожа/Skin: E11, E50, E51, E93, R22
Коса/Hair: Е31, Е35, Е37, Е49
Рокля/Dress: BG10, BG72, BG75, BG78, R22, R35, R37, R59
Крила/Wings: T0, T2
Къпкейк/Cupcake: E40, E42, E43, E44, W0, W1, W3,  R22, R35, R37, R59
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

7 коментара:

  1. Прекрасна е, Вили! Истинско бижу!
    Майка ти е имала интересен подход... Може и аз да го приложа след някоя и друга годинка вкъщи :)

    ОтговорИзтриване
  2. Хахаха - яко! Винаги ми е забавно да чета чужди случки от детството. И аз си имам разни - неща които майка ми е направила и дори не помни, но аз не съм забравила и до днес :-)

    Да ти кажа - вече и аз съм решена да си направя кутия. Или поне - на първо време - да ползвам листите за рецепти, защото много ми харесват. Пък и нали напредвам със сладкарските неща...В крайна сметка - винаги съм знаела, че ме влече към десерти и определено така си излезе. Пък знам ли - някога може да ме завлече и готвенето на други неща :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасна е Вили ,просто прекрасна ...!

    ОтговорИзтриване
  4. This is absolutely stunning! I am sure Annie will treasure it and will love to keep her recipes in such a gorgeous box, I know I will! I love it! Hugs, Ivonne

    ОтговорИзтриване
  5. OMG, this is so.... yummy! Love this little apple! So sweet. Thank you for your inspiration!
    Anna xxx

    ОтговорИзтриване

01 09 10