Пътуване по стъпките в книгите или през Рим по Дан Браун - 1 част

Да си призная откровено, при предното ми ходене в Рим бях доста разочарована... Беше август, температурите навън бяха около 40 градуса, римляни в града почти нямаше, за сметка на това туристите бяха в пъти повече от коренното население. А може би обиколките по античните обекти ми дойдоха малко в повече, аз се определям като "ренесансов", а не като "древен" човек... Този път нещата се получиха малко по-различно - бяхме цялото семейство, температурата около 20 градуса, всички магазини и заведения работеха и пропуснахме обстойните обиколки на руините.

Много пъти съм разказвала за това колко обичаме книгите в нашето семейство, в резултат на това, при първото ми ходене в Париж, обиколките ми в града бяха по описанията на Александър Дюма в "Тримата мускетари" и по тези на Дан Браун в "Шифърът на Леонардо/The Da Vinci Code". При това пътуване, голямата ми дъщеря реши, че трябва да обиколим Рим, по начинът по който го е направил Дан Браун в "Шестото клеймо/Angels & Demons"...

Рим ни посрещна обвит в облаци, мокър и дъждовен. 

За наше щастие след около час облаците изчезнаха, на небето блесна слънце и аз реших да покажа на децата си на най-любимото ми място в Рим - Фонтанът ди Трѐви - един от най-известните фонтани в света. Името му е "Треви", защото свързва три улици (tre vie). Той е построен през 1762 г. в центъра на фонтана е фигурата на бог Нептун, а от двете му страни има по една женска фигура, символи на изобилието и здравето. Смята се, че ако човек хвърли монета в него, някой ден ще се върне отново в Рим.

Fontana Di Trevi

Fontana Di Trevi

При предното ми ходене в Рим аз открих за себе си Бернини  и първата ни обиколка в Рим, беше посветена на някои от неговите творения. Джовани Лоренцо Бернини, известен също като Джан Лоренцо Бернини, е най-големият италиански скулптор и архитект на 17 век, но също и най-блестящият представител на италианския барок. Роден е през 1598 година в Неапол. Когато Лоренцо е бил на десет години, баща му, флорентинския скулптор Пиетро Бернини, се премества по покана на папа Павел V от Неапол в Рим, за да работи върху мраморната група в един от параклисите на Ватикана. Уменията на момчето скоро са забелязани от художника Анибале Карачи и от папа Павел V. Скоро всички започват да говорят за неговия талант и той получава поръчка от племенника на папата, Кардинал Шипионе Боргезе, който става и негов покровител. Разцветът на изкуството на Бернини е свързан с покровителството на кардинал Maфео Барберини, който през 1623 година става папа Урбан VIII. Папата решава да украси Рим с църкви и светски сгради, скулптура, фонтани и градини, така че той прави Бернини главен художествен майстор. От началото на XVII век на двадесетте години на XVII век с неговите идеи и под негово ръководство се създават най-известните паметници и се формира римският бароков стил.

Piazza Barberini - Fontana del Tritone

Piazza Barberini - Fontana del Tritone

Следващата ни спирка беше една друго специално място - базиликата Санта Мария Маджоре - една от четирите главни базилики в Рим. С нейното основаване е свързана интересна легенда. През една от летните нощи на 352 г. на папа Либерий и на богатия римлянин Джовани Патрицио се явила в съня Мадоната и казала да се построи църква на мястото където на следващия ден падне сняг. На следващия ден, 5 август 352 г.,  там, където сега стои базиликата, имало сняг. Но моята собствена причина да заведа децата там беше съвсем различна... На церемония в тази базилика през 868 година, папа Адриан II признава за равнопоставен на гръцкия и латинския, славянския език и освещава литургичните книги, написани на него с новата азбука "глаголица" - азбуката, на която ние пишем и до днес.

Basilica di Santa Maria Maggiore

За съжаление, залата, в която е станало признаването (на горната снимка) е оградена и влизането в нея не е разрешено, но тук имам една "открадната" снимка от предното ми идване тук:

Basilica di Santa Maria Maggiore

Освен всичко друго, в тази базилика е погребан и самият Бернини:

Basilica di Santa Maria Maggiore

Този път пропуснах вътрешната обиколка на Колизеума:

В Италия винаги ме изумява изобилието на цветове и багри:

И така стигнахме до едно грандиозно (леко кичозно) здание, което в сравнително "ниския" Рим, може да се види от почти всяка централна точка. Мемориалът "Виториано" е издигнат за възпоменание на първия крал на обединена Италия Виктор Емануил ІІ Савойски (прадядото на Симеон Сакскобургготски). След смъртта на краля през 1878 г. било решено да се издигне паметник в негова чест за възпоменание на "Бащата на Отечеството".

А това е един поглед от покрива на Виториано към Ватикана. На преден план се вижда и един "римлянин", който зорко следи моите действия:

Помните ли как Дан Браун в „Шестото клеймо” разказваше за стъпките на професор Лангдън по тези на древно братство илюминати, водещи по таен път към Храма на просвещението.  Пътят е очертан от четирите олтара на науката – църкви и обекти, които по някакъв начин отразяват четирите елемента - земя, въздух, огън и вода. И за да добави още една нотка на мистерия, той разказва, че ако се свържат тези места на картата, те ще образуват кръст.

Първата ни спирка по книгата беше Фонтанът на четирите реки на площад Навона - олтарът на водата. Нил, Ганг, Дунав и Рио дел Плата, изобразени като мъжки фигури от Бернини, а самият фонтан черпи вода от античния акведукт Аква Вирго (Aqua Virgo).

Piazza Navona

Piazza Navona - Fontana dei Quattro Fiumi

Piazza Navona - Fontana dei Quattro Fiumi

Piazza Navona - Fontana dei Quattro Fiumi

През този първи ден минахме над 10 километра пеш. Една от спирките ни беше и базиликата Сан Клементе, в която е погребан Константин - Кирил Философ, но за съжаление църквата беше затворена и не можах да я покажа на децата.

...продължение...