Третият ден започнахме с Испанските стълби. Оказаха се на "две крачки" от апартамента, който бяхме наели.
|
Piazza di Spagna |
Продължаваме към Ватиканът. Площадът на Свети Петър ни посреща преграден в подготовка за някакво събитие:
|
Basilica di San Pietro | |
Продължаваме по книгата на Дан Браун. Самия площад Свети Петър е като галерия от скулптури на открито - изключително творение на Бернини.
И между всички забележителни статуи е елипсовидната плоча на Западният вятър (елементът въздух), чийто дъх сочи към следващия олтар:
|
Piazza San Pietro |
Другото интересно тук е швейцарската гвардия. Едно от задълженията на Въоръжените сили на Ватикана е да охранява сградите и висшите чиновници в страната. Изискванията за участие в гвардията са строги. Кандидатите трябва да са мъже, швейцарци на възраст между 19 и 30 години. Трябва да високи около 175 сантиметра и да имат добро зрение. Задължително трябва да имат поне средно образование и да са служили 4 месеца в родна Швейцария. На мен лично най-колоритни и интересни ми бяха униформите им. Проектът им е дело на Микеланджело. Осъвременени са в началото на миналия век от един от командирите на армията Жул Репон. Тъмносиньото и жълтото на ивици са традиционните цветове познати на всички, но Папа Лъв X прибавя червеното в чест на Медичите - родът от който проилиза.
|
Basilica di San Pietro |
|
Basilica di San Pietro |
|
Basilica di San Pietro |
|
Basilica di San Pietro |
|
Piazza San Pietro |
За музеите на Ватикана няма да разказвам, само ще отбележа, че при предната ми посещение изживях такъв културен и емоционален шок, че две години след това не исках да влизам в музей или галерия.
|
Musei Vaticani - Lakoont |
|
Musei Vaticani |
|
Musei Vaticani |
|
Musei Vaticani |
А това е стълбището, което е изход от музеите. То ни води надолу по спиралата, сякаш за да ни върне долу, където ни е мястото...
|
Musei Vaticani |
|
Musei Vaticani |
Следващата ни спирка беше отново Пиаца Барберини, близо до която се намира още един олтар от книгата на Дан Браун. Това е една от най-известните статуи на Бернини – Екстазът на Света Тереза. Първоначално статуята е била предназначена за Ватикана, но поради мнението на критиците, че визията й е непристойна, по предложение на самия Бернини е поставена в църквата Санта Мария делла Витория.
|
Estasi di santa Teresa d'Avila |
|
Chiesa di Santa Maria Della Vittoria |
Не бях планирала нищо за следващия ден и голямата ми дъщеря настоя да отидем и до Дворецът Сант Анджело - Храмът на просвещението, към който води и историята в книгата. Строежът му е започнат през 135 г. от император Адриан. Гробница, замък, скривалище на папите, тайно място за срещи с техните любовници, дори и затвор - днес мястото е превърнато в музей. В този дворец до 1870 година били пазени тайните архиви на Ватикана.
|
Castel Sant’Angelo |
|
Castel Sant’Angelo |
Изглед от замъка към базиликата Свети Петър:
И към не особено привлекателната река Тибър:
Ангелът на върха на замъка:
|
Castel Sant’Angelo |
Мостът с ангелите:
иии... Ил Пасетто - тайният папски път за бягство, проходът, свързващ замъка Сант Анджело с Ватикана. Пътят минава под стената, свързваща двата обекта:
|
Il Passetto |
|
Il Passetto |
Направихме втори опит да посетим Пантеона, отново неуспешен...
|
Pantheon |
За италианската кухня няма да говоря, искам само да покажа начинът, по който ни поднесоха бутилка вино:
Моят разказ свършва там, откъдето започна - в същото заведение, на същата маса, този път Рим е огрян от ярко слънце, а ние пием по един студен шоколад...
Искам да кажа и няколко думи за организацията по пътуването. Когато вече
си ходил някъде, то става лесно и бързо. Трансферите от и до Фиумичино са в порядъка на 60 евро,
но с такси е фиксирана цена 48 евро, до Чиампино беше фиксирана 30 евро.
Естествено има и влак от гарата Термини, но с две девойки и два куфара (както и няколко чанти ръчен багаж), реших да пропусна... Рим е един от градовете (да не
кажа единствения), в които метрото е изключително зле организирано.
Резонно е, защото градът е стар и не е възможно прокопаването на много
тунели. За съжаление, повечето забележителности се намират в един
триъгълен участък, до който няма достъп на метрото. Автобусен транспорт има, но
след общо 12 дни прекарани в Рим (предния път и сега) аз не съм открила
карта на автобусните линии или такава с номерата на автобусите, спиращи
на конкретната спирка. Такситата започват от 3 евро първоначална такса,
но на километър е по 1,10 евро. Така, че ако сте 4 човека като нас
(метрото е по 1,50 евро на човек в едната посока) някакво разстояние от
около 4 км. с такси, няма да ви излезе много по-скъпо. Всичко това води
до едно огромно ходене пеша, така че тръгвайки към Рим се запасете с
огромно количество лепенки за крака и поне няколко чифта обувки. Другият проблем на туристическа дестинация като Рим са безкрайните опашки по
туристическите обекти. Така, че горещо препоръчвам предварително онлайн
закупуване на билети за местата, които искате да посетите. Добавят
някаква надценка от 2-3 евро към всеки билет, но загубването на няколко часа в Рим (обикновено прекарани опашка на припек),
струват много повече от това...
Вили, страхотно преживяване, невероятни гледки и снимки и пак ми се прииска да препрочета книгите. Много ти благодаря за следобедното кафе в Рим!
ОтговорИзтриванеБило е страхотно изживяване, благордно ти завиждам. Сега очаквам да посетиш и Венеция: )
ОтговорИзтриванеСеверна Италия е планираната дестинация чак за другото лято, но през следващия месец... ще разкажа за едно ново за мен място :)
ИзтриванеОхоооо, с нетърпение очаквам :)
ИзтриванеБлагодаря и за ценните съвети. Ще се възползваме от тях като тръгнем догодина :).
ОтговорИзтриванеПрекрасен пътепис! Благодаря, Вили! Наистина ме пренесе в Рим. Надявам се, някой ден и ние да го видим в цялата му прелест. :)))
ОтговорИзтриване