След няколкото светли, изчистени картички от предните дни, днес съм в шантаво настроение. Прави ми се нещо шарено, нещо цветно, нещо в цветовете на Боливуд, ярко и контрастно. И тъй като съм си обещала да се опитвам да излизам от рамките, винаги когато мога, реших тези цветове да бъдат проектирани в ... коледна картичка. И при това на златна основа. Ето, вижте:
9 август 2012 г.
8 август 2012 г.
Нежно бебешко
След сватбената тема, реших, че ми се прави бебешка картичка. И коледна ми се прави, но като си представя, как след няколко месеца ще ми е втръснало от тях, прецених, че има време.
Бебешката тема е благодатна. От малки вързопчета в началото, бебенцата за няколко месеца претърпяват пълна метаморфоза - стават пухкави ангелчета, контактни и усмихнати. Така, че вариантите за картичка са много - от нещо нежничко, изчистено, до варианта с картинката и многото цветове. Този път ми се искаше да направя нещо нежно, само няколко цвята с приоритет на бялото. И тъй като не можах да реша дали да е за момченце или за момиченце, сложих и червено, и нежно синьо. Ето какво се получи:
За кривите шевове какво да кажа, освен, че преди време, когато попитах в един специализиран магазин, какво краче да сложа на шевната машина, защото на места ми "дъвче" хартията, ми отговориха, че шевните машини били за плат, не за хартия !!!
Синьо - червена унисекс фльонга:
И отвътре, така любимите ми напоследък снежинки, които на мен ми приличат на дантелени цветенца:
Едната ми дъщеря каза, че картичката била момичешка, а другата - момчешка. Всъщност няма значение каква е, важното е, че е бебешка :) :) :)
7 август 2012 г.
Нетрадиционно
Онзи ден се замислих за традиционното и нетрадиционното, за обичайното и необичайното, за естественото и неестественото. Как всички сме вкарани в някакви рамки, както по отношение на подходящите цветови комбинации, така и по отношение на цялостния вид на нещата, някак естествено ... И тъй като целият ми мироглед вече минава през призмата на любимото ми занимание, реших да направя нещо по въпроса.
По отношение на картичките за сватби съм традиционалист, правя ги бледи, с типичните перли, камъчета, нежни панделки. От друга страна, изпитах вътрешен порив да направя нещо различно - картичка в нетрадиционна за повода цветова комбинация, с участието на необичаен материал. Помислих си за рози в чаен цвят, леко изсъхнали и прегорели, с бели, бледи листа. Комбинирах ги с необичайната за сватба черна панделка. Ето какво се получи:
По отношение на картичките за сватби съм традиционалист, правя ги бледи, с типичните перли, камъчета, нежни панделки. От друга страна, изпитах вътрешен порив да направя нещо различно - картичка в нетрадиционна за повода цветова комбинация, с участието на необичаен материал. Помислих си за рози в чаен цвят, леко изсъхнали и прегорели, с бели, бледи листа. Комбинирах ги с необичайната за сватба черна панделка. Ето какво се получи:
Розичките направих от хартия за печене. Тънка, с гладка повърхност, но по-стегната от тишу:
Фоновата хартия си направих сама, за съжаление нямам готови хартии с такъв десен:
Навсякъде посипах водни капчици от лак с 3D ефект:
На страницата за пожелания залепих паус:
Като си помисля колко много предмети и материали срещаме в ежедневието си. И най-тривиалните неща биха могли да послужат за вдъхновение, да ни измъкнат от традиционализма, нали?
Ще участвам с тази картичка в Предизвикателството на Двете елши - "Сватбени емоции".
Ще участвам с тази картичка в Предизвикателството на Двете елши - "Сватбени емоции".
5 август 2012 г.
Новина
Днес с огромно задоволство, бих искала да ви поднеса една новина - избрана съм за част от дизайн тима на новия блог за предизвикателства Card Mania Challenges.
Очаквам с нетърпение вашите творби по предизвикателствата!
3 август 2012 г.
Плик за юбиляр
Преди десетина дни съпругът ми постави пред мен истинско предизвикателство. Предстои 50 - годишен юбилей на негов колега, който ще празнува в много разширен състав. И понеже са предимно мъжки колектив, решили да му подарят пари. Та моята задача беше да направя плик за пари, при това за мъж. Аз в живота си съм направила не повече от две мъжки картички, а плик за пари - никога. Юбилярът почти не го познавам, не зная какви са предпочитанията, интересите му, а мъжете не споделят помежду си лични неща, та и мъжът ми не беше особено надежден източник на информация. И като започна едно мислене, мъдруване, двоумение ...
Печатът избрах много бързо и категорично King for the Day, изключително подходящ за хора с чувство за хумор, както и за такива, копнеещи за релакс. Малко поокъсана хартия с десен на дънки, няколко криви шева, капси и паричка за късмет. Ето какво се получи:
Печатът разпечатах още веднъж на хартия с десен на райета, като ползвах само фотьойла:
Паричката беше сребриста, та я пооцапах малко с копиците да придобие по старинен вид:
От вътрешната страна на капака оставих място да се напише пожеланието, а на другата страна направих джоб за парите. Естествено джобчето си има закопчалка от лента с малка лепенка (велкро), за да не се изсипят парите. Капачето също се залепва:
Всъщност, оказа се, че правенето на дребни нещица за мъж са доста приятно занимание.
2 август 2012 г.
Извини ме
Когато преди време видях работите на Suzanne Woolcott, останах безмълвна. Прекрасни, изчистени образи, оцветени в най-прекрасните, драматични цветове, комбинирани изключително смело. Артист с огромен размах, за съжаление с много тежка съдба.
Когато вчера голямата ми дъщеря ме помоли да направя картичка, за извинение към нейна приятелка, с която се бяха скарали, разбрах, че печатът на Gorjuss, най-после ще ми влезе в употреба. Реших картичката да бъде в тъмни тонове, леко тъжна и меланхолична, за да подчертае искреното й съжаление. Грабнах малката ножичка и се захванах да превърна тъжното момиче от печата, в 3D тъжно момиче. Ето я и нея:
Когато вчера голямата ми дъщеря ме помоли да направя картичка, за извинение към нейна приятелка, с която се бяха скарали, разбрах, че печатът на Gorjuss, най-после ще ми влезе в употреба. Реших картичката да бъде в тъмни тонове, леко тъжна и меланхолична, за да подчертае искреното й съжаление. Грабнах малката ножичка и се захванах да превърна тъжното момиче от печата, в 3D тъжно момиче. Ето я и нея:
Дъщеря ми сама направи панделките:
За съжаление, на снимките 3D ефектът личи само на бретона:
Харесвам стилизирани цветя, това го направих от увито шнурче:
Изглед отгоре и отвътре:
Най-хубавото от цялата ситуация е, че явно съм успяла да внуша на дъщеря ми (най-накрая), че човек трябва да има силата да признава грешките си. Дано приятелката й да приеме извинението!
Абонамент за:
Публикации (Atom)





















