Преди време бях обещала да направя урок за това, как се прави
тефтерче "тип книжка". Така и не му дойде времето на следващото тефтерче, но за сметка на това се появи една стара книжка, със спешна нужда от "спасяване". Начинът на изграждане на тялото и кориците е същия.
Не знам при вас как е, но аз никога не помня наизуст готварски рецепти. Горе-долу знам какво съдържат, но пропорциите винаги са ми "в мъгла". Това в най-голяма степен се отнася до рецептите от националната ни кухня, които приготвям само по няколко пъти в годината. Знам, че нета е пълен с готварски рецепти, но аз искам винаги един и същ резултат, за това не обичам да рискувам и да попадам всеки път на нещо различно. За такива рецепти ползвам една стара книжка, на повече от 30 години, която първо беше на майка ми, а от доста време е моя. През 20-те години, в които стопанисвам тази книжка, тя беше подложена на всякакви термични, хидрологични и други влияния, дори в някакъв момент получи "илюстрации" с розов маркер от някое от децата. При последното ѝ ползване, направо се разпадна в ръцете ми и реших, че има спешна нужда от "спасяване". Ето, вижте я, милата:
Операцията по спасяването започва с разделянето на книжката на комплекти (ко̀ли) от по 20-25 листа. Тези ко̀ли, трябва да бъдат пришити с конец. Да шия на ръка не ми е детска мечта, затова почти винаги ползвам шевна машина. В конкретния случай шия с конец за деним и дебела игла. С тънък конец става по-добре, защото не "надува" шева, но се оказа, че светлата ми макара е свършила.
Правилният вариант е съшиване с прав шев, но краищата на моята книжка са толкова оръфани, че не виждам друга възможност, освен зиг-заг шев.
Когато всички ко̀ли са готови, вързвам краищата на всички конци, така, че възелчетата да се паднат на гръбчето на книжката.
Време е книжката да бъде сглобена. Мажа дебел слой, гъсто, неразредено PVA лепило върху шева. Аз лично ползвам Ц200 на "Леко". Ако сте минали листите с прав шев, се маже пространството от (върху) шева до края на листите.
Една след друга, отделните ко̀ли са сглобени в цяла книжка.
Време е да избера плата за кориците и подходяща хартия за зачистващите страници от вътрешната им страна.
Размерът на тези страници е 2 пъти размера на листите на книжката. Прегъвам ги на две, като от вътрешната страна остава десенът, който повече ми харесва.
Повтарям процедурата с лепилото.
След залепването книжката ми вече изглежда така:
Сега вече ми трябва някаква мрежеста текстилна лента. Аз ползвам бинт от марля. Идеята на тази текстилна лента е да подсили прегъвката на първата страница и да ѝ попречи да се скъса от многократните сгъвания и разгъвания.
Същата техника ползвам и за сгъвките на капака на кутиите от мукава:
Отрязвам си парче, което е с дължината на гръбчето на книжката.
Залепям средата на текстилната лента към гръбчето на книжката.
И полагам нов, дебел слой лепило.
Време е книжката да влезе в пресата*. Поставям книжката с 1-2 милиметра навън, за да не залепне за дървото.
* Пресата си я направих сама (е, мъжът ми проби 4 дупки с дрелката, защото аз изпитвам тих ужас от този електроуред), но идеята видях в
този клип. Купих от "Мосю Бриколаж" две дървени плоскости с размер 50 на 35 сантиметра, два винта 10/100 милиметра и две гайки. Всичко излезе около 30 лева.
Ако искате вашите книжки или тефтерчета да изглеждат съвършено, тук е моментът, в който да се погрижите за външните ръбове на страниците. Могат да се ошкурят, може и да се орежат на професионална гилотина. При мен, обаче идеята е да запазя автентичния вид на книжката, с прегънатите ъгълчета, прокъсаните ръбчета и розовите "илюстрации" на децата.
Време е да зачистя краищата на гръбчето. Намирам панделка с ширина, равна на дебелината на книжката (ширината на гръбчето).
Отрязвам 2 парченца по около 4 сантиметра.
По-правилният вариант да се сгъне на две и да се мине един шев, но и със залепване става.
Получава се ето това ( не трябва да е залепено до края).
Залепвам панделките към гръбчето на книжката. Всичко по тялото е готово, оставям книжката в пресата за 5-6 часа, за да изсъхне.
В това време мога да направя кориците. Трябват ми 2 парчета мукава с височина, височината на книжката, плюс половин сантиметър и ширина точно колкото е ширината на книжката. Ширината я правя такава, защото между отделните части се оставя разстояние, което компенсира разликата в размера. Трябва ми и 1 парче мукава с точния размер на гръбчето.
Намазвам всичко с тънък слой лепило. Когато мажа големи участъци, на които слоят трябва да е равномерен, нанасям лепилото с дунапренен апликатор. Той отнема много прецизно излишните количества и не остава "на четки".
Намазвам с лепило горния край на корицата.
Прегъвам плата и притискам в улейчетата.
По същия начин процедирам и с долния край.
Време е да залепя и страничните части на плата. Отрязвам плътно по страничната част, но оставям малко по-високо по долната част.
Отново мажа с лепилото...
... и прегъвам, като притискам плата към ъгълчето, за да го покрие.
Корицата е готова.
Време е да сглобя книжката.
Намазвам с лепило марлята и хартията.
Опирам гръбчето в неговата част от корицата (то не се залепва, оставя се свободно) и притискам корицата към зачистващата хартия.
Ето вече прилича на истинска книга:
Ураааа, моята любима готварска книжка е спасена! След време може да премине и към децата.
Даже ѝ направих табелка-етикет :)
Надявам се днешната ми публикация да е била полезна за вас и да успее да "спаси" поне още няколко ценни книги :)
