Viva la Musica

След поредица от дни в цветно, шарено и ярко настроение, днес съм настроена малко по - лежерно. Слуша ми се класическа музика, нещо нежно и романтично ... Е, това не означава, че не съм настроена за творчество.

Вчера, докато обикалях по магазини за хартийки, открих една много вдъхновителна опаковъчна хартия - на петолиния, ноти и ... на места - цял оркестър. В комбинация с днешното ми настроение, вдъхновението само ме намери. Реших да направя една по - ретро, по - романтична, музикална картичка в графит и екрю. За съжаление, не можах да побера в нея целия оркестър, но поне диригента и един квартет успях. Ето я и моята романтично - музикална картичка:

И детайли:

Чувате ли вече първите акорди на някое от "Четирите годишни времена"?

Оцветяване с копик маркери - моят начин

По молба на Тони и Щурчо от предната публикация, реших да ви представя моят начин за оцветяване с копик чао маркери. Предварително държа да уточня, че съм лаик по отношение на работата с тези рисувателни средства. Рисувам от малка, но не и с алкохолни маркери. Виждам, че в чуждите сайтове хората споделят, че са ходили на курс и са сертифицирани за работа с копик маркери. При мен нещата са на принципа "проба - грешка". Ще се опитам да ви разкажа за това как аз оцветявам моите печати и какви основни правила спазвам.

На първо място - винаги рисувам на дневна светлина. В момента, в който светна лампата, цветовете и контрастите коренно се променят. 

Ползвам картон около 200 - 250 грама, с гланцирана (бяла) и негланцирана (кремава) страни. Бях го купила за оцветяване с дистресни мастила и тогава ползвах гланцираната страна. С копиците установих, че гърба (негланцираната страна) е идеален, защото структурата му позволява разливане на мастилото, което е задължително за преливането на цветовете. 

Маркерите, които ползвам са купени в комплект от 72 цвята, като преобладават телесните и сивите тонове, т. е. само те са през един - два номера и позволяват преливане. Много искам да си купя и другия комплект, с което да имам цялата гама. Ползвам мастило Memento, защото не е на алкохолна основа и не се размазва при оцветяването.

Никога не оцветявам картинка, без предварителна идея, с кои хартии (цветове) ще я комбинирам. Докато оцветявам, блокчето стои до мен, за да го виждам и да мога да налагам тоновете.

Напоследък имам "русо" настроение и мисля да направя Тилда руса. Оцветявам всички открити части от тялото и цялата коса с най-светлия телесен цвят, който имам. Минавам със следващия тон линията на косата, бузките, местата на сгъвките и части от къдриците - около лицето, дрехите и т. н. Повтарям втората стъпка с още два тона, като намалям дебелината на линията.

Преминавам към оцветяване на бузките с три тона. Минавам цялото лице и другите открити части на тялото с най-светлия цвят, за да се разлеят нюансите. Подсилвам цвета на бузките с розови нюанси.

Преминавам към косата - със средния тон оцветявам долния и горния край на бретона, частта от косата около рамото и лицето и отделни къдрици. Повтарям същото и с най-тъмния тон. Накрая повтарям цялата коса с най - светлия телесен цвят. Сега вече линията под бретона ми изглежда бледа и я минавам с някой от средните телесни тонове.

Преминавам към обувките, шапката и куфарчето. Имам само три близки сини цвята и въпреки, че не са последователни номера, използвам тях. Започвам от най - светлото, по - тъмното и последно е най - тъмното. Повтарям всичко с най - светлия тон.

Идва редът на роклята и чорапите. Решавам да ги оставя светли - ленен цвят. Отново използвам най - светлите телесни тонове (явно тях ги ползвам най - много). Редувам светло, тъмно и пак светло. Най - изпъкналите светли части "измивам" с копика за отнемане на цвят.

Сега трябва да оцветя ъгълчетата и дръжката на куфарчето - отново от светло към тъмно и пак светло.

Остана цветето на шапката. То е много мъничко и по два тона от цвят са му достатъчни.

И сега идва най - приятната ми част - "съживяването" на картинката. Правя контур около фигурката с най - светлото сиво, което имам, следвано от един тон по - тъмно и отново светлото. Накрая "измивам" външното ръбче на контура с копика за отнемане на цвят.

Сега имаме една по - контрастна Тилда.

Дори си подхожда с хартиите:

Публикацията стана малко дълга, но целия процес по оцветяването отнема не повече от 15 - 20 минути. По същия начин може да се оцветява с акварелни или други водно разтворими бои, но при тях се рисува от най - тъмното, към най - светлото.

За да виждате снимките в оригиналния (голям) размер - "цък" на снимката и с десния бутон "Преглед на изображението". След това с лупичката, снимката става огрооомна.

Ако имате въпроси, оставам на разположение.

Картичка за деня на детето

Откакто съм започнала да правя картички, моето Кори все ме моли да направя и на нея. Рожденият й ден мина и замина, аз не направих картичка, защото нямаше как да я направя тайно. После все имаше някакви други причини и така ... до днес. 

Споделих в предната публикация, че имам няколко нови печата, респективно хиляди идеи, свързани с тях. Имам и нов фаворит в хартиените блокчета - Graphic 45, в един от любимите ми стилове Ар нуво, с ярки, пищни цветове и уникални десени, напомнящи литографиите на Алфонс Муха. Към момента имам само блокчето Tropical Traveloque, но съм си поръчала и няколко други, които очаквам с нетърпение. 

Вдъхновена от новите печати и хартии, реших да направя нещо различно - много шарено и контрастно за моята малка дъщеря (последната, имаща празник на деня на детето в нашето семейство). Тя все още не знае, че картичката е за нея, но очичките й светнаха, когато я видя. Ето една малко хавайска Тилда:

И детайли:

Честит празник, Кори! На теб и на всички деца, желая щастливо и безгрижно детство, изпълнено с много забавления и смях.

Ще участвам и с тази  картичка в предизвикателството на Crazy Challenge за тази седмица - Детски спомени.

Морско настроение

Обичам пътуванията, понякога се радвам че се прибирам, понякога не толкова, но естествено в къщи е най-хубаво. Ставам днес, а навън вали - силно, напоително и  непрекъснато. Варна - мрачна и кална. В такова време решавам, че или ми се чете, или ми се рисува. Имам няколко нови печата и лятно, морско настроение в излишък. Все пак е лято, нали? Размечтавам се за това как слънцето ще се покаже високо в небето и ще замирише на море ...

И понеже съм си обещала получа ли вдъхновение, да не го изпускам, ето получи се картичка:

И малко подробности:

Усещате ли вече парещото слънце по кожата и бриза в косите?

Ще участвам с тази  картичка в предизвикателството на Crazy Challenge за тази седмица - Детски спомени.

Книга на нашия живот

Представяте ли си, книга/дневник, в която да описваме важни, съществени моменти от съвместния ни живот като семейство? И първото, което да отбележим в нея, да бъде емоцията от сватбения ни ден.

Точно такава беше молбата на една бъдеща тъща, която ми поръча изработката на "Семейна книга", която да подари на дъщеря си и зет си веднага след сватбата. На мен естествено ми стана много интересно и в главата ми избухнаха хиляди идеи. Като на филмова лента премина част от собствения ми брачен живот със съвместните ни хубави и лоши момени. Спомних си, че имаше време, когато бяхме само двамата - любов и романтика, а децата още ги нямаше.

Ентусиазирана, както винаги, реших, че семейната книга трябва да бъде достатъчно голяма - 22 на 22 см. и над 150 листа, за да може в нея да се пише дълго. Корицата да е пъстра и цветна, като самия живот, да има по нея пролетни цветя, защото носят позитивни послания. Да има конци, за да могат да се зашиват пукнатините в отношенията (е, тук шевната ми машина малко ме предаде). И дантелки, панделки и копченца, защото са много романтични...

Ето какво се получи от идеите ми:

И детайли:

Направих книгата с шест раздела, всеки с отделен таб и етикет за надписване, за да може да се отбелязва в нея хронологично и/или тематично:

В края на книгоразделителя сложих безопасна игла (спомен от миналото, когато е нямало памперси и с такива игли са закопчавали пелените на бебетата), елемент с послание за много бебета и щастлив семеен живот, за да има какво да пишат в "Семейната книга".

Карибски ширини

Тази сутрин станах с намерението да не правя картички, тефтерчета и други такива. Но от друга страна синът на една приятелка има рожден ден, а и другата седмица детето ще се явява на изпити за външно оценяване след 7 клас, та реших, че най-малкото, което мога да направя е да направя картичка за него. Това с изпитите е кошмарно, преживях го миналата година - детето въобще не го интересува колко е важно (в пубертета => над нещата), а ние, родителите, месеци наред го тикаме и мърморим ...

На масата стоеше един нов печат (все още неприбран) на Nellie Snellen с един сладък пират, който така ме изкушаваше ... Новият печат, заедно с новите ми крафт картони, каквито имам за първи път, породиха в главата ми хиляди идеи. Така се ентусиазирах, че си направих десена на хартията за основата сама. Ето какво се получи:

И детайли:

Честит Рожден ден, Тишо! Желая ти много здраве и късмет! А на майка ти - здрави нерви и търпение, че след теб идва ред и на брат ти :) :) :)

Ще участвам с тази картичка в предизвикателството на Crazy Challenge за тази седмица - Навън.

Искам да изкажа голяяямата си благодарност на Диляна за прекрасната й публикация по отношение на снимането на картичките, както и за препратките към блога на сестра й, която също ме вдъхновява, но в друго мое хоби.

Сватбени пожелания

Дойде и моят ред за сватбена картичка. Около мен от много време няма никакви сватби - не се ли женят вече хората, ние ли поостаряхме, а децата ми са още малки  ...

Поводът за направата на картичката е предстоящата сватба на една моя бивша колежка - много нежно и мило създание. Дълго мислих дали да я направя малко по-весела и забавна или да заложа на традиционното. И понеже ми е първата, а и от няколко месеца имам едни папки за релеф, които никога не съм ползвала, заложих на традиционното.

По отношение на цветовата гама нямах колебания, реших да е в бледи, пастелни тонове. И както вече знаете, аз винаги имам някакви цветови асоциации - тази комбинация ми прилича на едно от любимите ми неща - ванилов, ягодов и лешников сладолед събрани заедно. Обожавам го това съчетание. А и нали семейният живот е комбинация от сладко и горчиво (в случая - сладко и студено), експлозия от вкусове ...

Ето я моята "сватбено-сладоледена" картичка:

И детайли:

Надявам се бъдещата булка да не следи блога ми и да не види предварително картичката си, но нямах търпение да я кача :):):)

Нещо нежно, нещо синьо

Днес отново имам рожденичка, една от последните за сезона. Познавам Таня от няколко години и това, което винаги ме е възхищавало в нея е всеотдайността и спокойствието й. При нея нещата изглеждат така, сякаш се случват някак леко, без излишен шум, без излишно напрежение. Позитивна и мила, поема грижите за всичко и всички.

Именно лекотата и нежността бяха в основата на идеята ми и при избора на хартиите за нейния бележник - Gabrielle на BoBunny. И да ви призная нещо, явно спокойствието и позитивизмът на Таня се пренесоха и върху мен, защото изработването на тефтера ми беше много леко и приятно. Ето, как изглежда той:

И детайли:

 

И нали рожден ден без картичка не може, ето една Тилда със син букет:

И малко по-подробно:

А това са бележникът и картичката в комплект:

Честит рожден ден, Таня! От цялото си сърце ти желая много здраве, много любов и много късмет!

Рози, рози и още рози ...

Розите са цветята, които винаги ме вдъхновяват. Харесвам всичките им варианти и всичките им превъплъщения. Обичам естествените рози, разбира се, хартии на рози, платове с десен на рози.

Софи е флорист и винаги е заобиколена от тези прекрасни творения, около нея винаги ухае на цветя и всичко е много слънчево. Тя самата е изключително мила, нежна и деликатна. Когато реших да направя тефтерче за Софи, първата ми асоциация беше с розите.

И малко детайли:

Бъди щастлива и вдъхновена, Софи!
Ще участвам с този бележник в предизвикателството за месец май на Двете елши - Цветя.

Желая на всички лека приятна седмица в рози ...

Британски полъх ...

Днес искам да покажа една малко по-различна картичка. Различна, защото е картичка за мъж и липсват редовните ми финтифлюшки и розетки с нещо вътре в тях. Направих картичката по повод 20-ия рождения ден на едно много мило, умно и амбициозно момче, син на наши приятели.

Преси учи в Англия, за това реших картичката да бъде в този дух. Естествено на мъжка картичка не можех да сложа печатите със сладките животинки, трябваше да бъде малко по графична. Имах идея, изработването ми беше много интересно и така се ентусиазирах, че една вечер стоях до 1 часа, за да завърша предната част и да видя дали ще изглежда като в представите ми.  Ето какво се получи:

И детайли:

Мъжът ми с типичното си чувство за хумор, ме изкритикува, че сигурно на Преси му е писнало от английски символи и трябвало да му направя нещо решено в нашия национален дух - българския флаг (!?!), ръченица, луканка :) :) :) ...

Честит рожден ден, Преси! Бъди жив и здрав и все така успешен! Следвай дръзко и неотстъпно мечтите си!