Когато Патриция се прибра в петък с обеци в ръка, с молба да им направя кутийка, защото са за подарък, категорично й отказах. Не мога да правя кутийки, не ми е интересно или още не ми е дошло времето за това. От друга страна, реших, че обеците могат да бъдат вложени в картичка.
Обеците (подарък за нейна приятелка, влюбена в конете), големи и цветни. За щастие в една от любимите ми комбинации в кафяво и синьо. За мен тази комбинация е като среща между земята и небето, наистина много я харесвам. Така цветовата гама на картичката беше решена. По принцип картичките, които правя са с размери 15 на 15 см. - достатъчно пространство, за да се виждат и десените на хартиите и да могат да се добавят елементи. Но обеците бяха кръгли, така, че формата на картичката се реши от само себе си:
Ето, обещаните детайли:
И в заключение - да си призная нещо. За мен предизвикателството не беше влагането на обиците, а изработването на пеперудите. Тези, които ме познават знаят, че аз изпитвам панически ужас от пеперуди, толкова ме е страх от тях, че дори и направени от хартия не мога да ги пипам. Докато ги изрязвах с ножицата, коремът ми беше свит на топка. Но пък наистина са много красиви, нали?