Най-сетне се реших и аз да стана част от blogger пространството. В описанието за мен вече споделих, че имам хиляди интереси. Вярно е, че рано или късно страстта ми към всяко занимание поохладнява, но въпреки това продължавам да следя блоговете и сайтовете, свързани с предишни мои интереси.
В миналото, когато трябваше да реша какво да уча и какво да работя в останалата част от живота си, аз взех това важно решение с разума си. Имам професия, приложима във всички сфери, практична и удобна, но в сърцето ми, винаги е стояла любовта към изкуството. Рисувам от много малка, трудих се упорито, но не рискувах да превърна това в моя професия. Всички мои хобита, обаче са били свързани по някакъв начин с красивите предмети, джунджурии, елементи и други такива. След рисуването започнах да шия (то кой ли в края на 80-те не искаше да изглежда различно, пък и от къде човек тогава можеше да си купи свестни дрехи), преминах през многократно предекориране и смяна в интериора на дома ми, на вилата. След това се вдъхнових от фотографията, това доведе при мен Photoshop, после дигиталния скрапбукинг. Шиех покривки, декорирах масата - изсипвах купища стъклени и лъскави нещица, които после гостите ми сигурно със седмици са вадили от ръкавите си. После реших, че искам тортите ми освен да са много вкусни, да са и много красиви - моделирах захарно и други подобни ядивни теста.
От известно време съм обсебена от ново вдъхновение - правенето на картички, а отскоро и направата на тефтерчета, рецептурници и други подобни.
Всичко започна, когато Патриция (голямата ми дъщеря), която е в осми клас и е в ново училище, ме помоли да й помогна в изработването на картички за благотворителния коледен базар в училището. Предизвикателство, което ме накара да се впусна (страстно) в изкупуването на всички цветове от по-дебелите картони в магазините, продаващи художнически материали, на пънчове, лепила и панделки. Акрилни бои и контури вече си имах. И понеже обичам да знам какво правя, винаги гледам да съм добре подготвена. Потърсих и някои идеи за ръчно направени картички в интернет и тогава вече стана страшно. Цял един свят, за който не съм и подозирала. Бях като омагьосана. И така вече четвърти месец.
Сега искам да ви покажа първите си опити за картичкоправене, които от позицията на последвалите ги други подобни вече ми изглеждат доста семпли:
Бях искрено учудена, когато разбрах от детето, че тази последната зеленичката с розовкото (която в къщи наричахме "диско картичката", поради шаренийката от епохата на диското) се е продала най-скъпо. Явно аз с любовта си към изчистените линии, комбинирани с единични леко кичозни елементи не зная нищо за вкуса и предпочитанията на другите хора.
За щастие с този опит приключиха чисто Handmade изпълненията ми, защото още след десетина дни отидох и си купих Big Shot и първите два комплекта щанци - къдравки естествено. Последваха нови опити - по мое мнение малко по-добре от предишните:
С тази серия приключиха коледните ми картички.