30 август 2012 г.

Моминско парти

Моминското парти е много приятна традиция, която за съжаление по времето на моята сватба все още не беше популярна в България. Така, че само мога да предполагам за приятната емоция, която носи на бъдещата булка и приятелките й.

Партито, за което става дума в конкретния случай е изненада от приятелките на булката със съучастието на бъдещия съпруг. А моята най-добра приятелка, явяваща се в ролята на бъдещата зълва, решила да изненада снаха си с нещо ръчно изработено, направено персонално за нея. Помоли ме да направя тефтерче, на корицата на което да има картинка с момиче, приличащо на бъдещата булка. Идеална възможност за един прекрасен дигитален печат, който си изтеглих от блога на Krista. Наложи да импровизирам с допълнителните детайли, но реших тематично да са свързани с любовта. Ето какво се получи:


И гръбчето:


С 3D лак акцентирах върху очите и устните, обиците и цветето на диадемата, сърчицето и лентата около момиченцето. Естествено добавих и няколко криви шева за късмет. Ключето комбинирах с надписа - намек за намерения ключ към щастието:



Между листите вмъкнах няколко цветни страници, а на задната корица направих джобче, в което могат да се поставят бележки:



27 август 2012 г.

Завръщане

Сигурна съм, че поне веднъж, всеки от нас си е тръгвал от някъде, с надеждата и мечтата да се върне отново. Аз самата, имам много любими места, на които мечтая да се върна. Очакването, надеждата, спомените за това място са били теми на разговор и на планове много пъти. Всъщност на някои от местата съм се връщала, на други - не, но кой знае ...

Когато Card Mania Challenges зададоха темата на второто предизвикателство On the Beach/In the Sea (На плажа/В морето), със спонсори Meljen's Designs, много се учудих. Морска тема, в края на лятото, когато всички сме направили поне по няколко морски картички, не е ли малко късно? От друга страна, реших, че това е една възможност да се опитам да покажа нещата от по-различен ъгъл, да покажа момента в който тръпнем в очакване на новата среща с така мечтаното, посетено вече място.

Стара снимка, плажни аксесоари, водни капки ... и приятно пътуване. Ето какво се получи:


Картинката покрих с 3D лак, за да придобие вида на стара гланцирана снимка:


Очилата и джапанките са готови чипборд форми, но и на тях добавих малко гланц. Пръснах водни капчици по цялата картичка:


Умишлено не сложих 3D лепенка в средата на снимката, за да остане леко хлътнала, с надигнати ъгълчета:


И знаете ли, забелязала съм, че винаги, когато съм се връщала на място, което много ме е впечатлило, съм го харесвала още повече.

24 август 2012 г.

Албум, пълен със спомени

Мисля, че до сега не съм споделяла, че голямата ми дъщеря от около шест години тренира синхронно плуване. Спорт, който в България не е много популярен и за съжаление се практикува само в София и Варна. 

Когато Патриция започна да тренира, треньорката й имаше само шест деца в отбора. Водена от огромна доза амбиция, талант и не на последно място труд, за тези шест години Галя успя да направи отбор от около 30 деца, които в момента се състезават в три от четирите възрастови категории. И не е само това, тази година отборът освен обичайните първи места в повечето дисциплини и възрасти, спечели и първо място в отборното класиране на държавния личен-отборен шампионат по синхронно плуване.

В началото на септември предстои рожденият ден на Галя. За това децата решиха, че трябва да й направя албум - ретроспекция на всички години, в които са заедно и тя работи с и за тях. Ето какво се получи:


А това е гръбчето:


Детайл от предната корица със задължителните водни капчици, нали става дума за воден спорт:


Първата страница е отделена на купата. За всяка година има отделна страница, а между тях вмъкнах бели листи, на които децата ще напишат своите пожелания за рождения ден:


А това са всички странички на албума, където (с много малки изключения) и снимките са правени от мен:


През всички тези години, децата ни минаваха през пубертета, променяха характерите си, плачеха и се радваха с и без причина, идваха и си отиваха. А Галя стоеше до тях и кога с повече, кога с по-малко търпение се бореше и отстояваше позициите си, научи ги на труд и постоянство. Благодаря ти, Галя!

Ще включа албумчето в Предизвикателство 127 на Crazy Challenge - Anything Goes (Всичко е позволено).

22 август 2012 г.

Фотоваканция - продължение

Споделих в предната публикация, че обожавам величествената красота на Родопите. Но също така, като едно градско чедо, никога не се отказвам от удобствата и глезотиите на съвременната цивилизация. Точно поради тази причина, поразпитах местните и намерих това прекрасно място:


Намира се на около 3 километра от Девин. В подножието на скалите има изграден комплекс от басейни с минерална вода. Докато човек стои приятно отпуснат под слънчевите лъчи или се потапя в горещата минерална вода, високо горе летят ... орли. Уникално, нали? А в подножието на комплекса тече рекичка:


Естествено, една почивка не е истинска, ако не включва и културна програма. Мисля, че няма какво да кажа към следващите снимки, те не се нуждаят от коментар.

 
 

С това, моята ваканция приключи, а аз обещавам да престана с лиричните отклонения и следващите публикации да са свързани с крафтърските ми занимания :)

20 август 2012 г.

Фотоваканция

На няколко пъти в предни публикации съм споменавала, че много обичам да пътувам. Запознаването с други култури, опитването на чужди кухни и попиването на другостранни атмосфери са някои от нещата, които ме привличат неудържимо. Въпреки това има едно място в България, където винаги се връщам с огромно удоволствие, всеки път преоткривам, всеки път съм омагьосана. Това прекрасно място са Родопите. Общо взето не повтаряме градчетата, в които отсядаме през различните години, но очарованието навсякъде е едно и също.

Не зная дали от чистия въздух, от по-голямата близост до слънцето или от нещо друго, но такива цветове и контраст рядко ми се случва да видя на друго място:


Дори и когато слънцето се е скрило зад облаците, цветовете пак са красиви:


Когато преди години видях язовир Доспат за първи път, реших, че всеки момент ще се покажат и динозаврите. Тук времето напълно е спряло. Толкова мнооого вода, в комбинация с огромните борове ... приказно. Ето го цялото великолепие:



Пасторалните гледки в Родопите са нещо обичайно, но много очарователно:


А тази снимка ми е любимата. Никъде другаде не съм виждала толкова много нюанси на жълтото и зеленото на едно място, а съм ходила и в Алпите през лятото:


Написах тази публикация, водена от порива да покажа, че лятото не е само море и пясък, а в нашата страна има и много други прекрасни места, носещи релакс и отмора. Надявам се, да съм ви извадила поне за малко от напрегнатото ежедневие и да съм ви пренесла в един друг свят - този на мистериозните, величествени планини.

15 август 2012 г.

Наздраве

Дойде големият ден - първото предизвикателство на Card Mania Challinges, част от чийто дизайн тим съм и аз. Във всяко предизвикателство ще има по два спонсора, като редовен спонсор магазин NaBorsata.com. Вторият спонсор ще бъде различен за всяко предизвикателство. Спонсор на първото предизвикателство са Sassy Studio Designs, които предоставят 4 дигитални печата от техния магазин по избор на победителя в предизвикателството. И като за дебют, темата на първото предизвикателство е Anything Goes (Всичко е позволено)!

Когато за първи път видях печатите, които ми изпратиха спонсорите, реших, че дамите изглеждат някак нетипично за картичка. Позата, излъчването, езика на тялото, говореха за нещо тайно, нещо диво, нещо преживяно с някой, когото очаква отново ... Асоциацията ми беше с една песен на Риана - "Cheers (Drink To That)", в която се пее за това, че животът е твърде кратък, за да бъде изживян нещастно ...

И тъй като дамата от картинката, говори сама за себе си, реших, че картичката трябва да е много изчистена и не много пъстра. Ето какво се получи:


И детайли:






Наздраве за началото на новите предизвикателства, желая на всички вдъхновение и късмет!

11 август 2012 г.

Книгоразделител

Четенето на книги е занимание, което вълнува все по-малко хора. Ангажирали вниманието си с работа и ежедневните грижи, компютрите, мобилните устройства и глобалните мрежи, намираме хиляди извинения, за да го правим все по-рядко. А всъщност няма нищо по-хубаво от лежерни моменти с хубава книга. Аз обичам да чета и с родителска гордост, мога да заявя, че научих и децата си да обичат книгите. И тъй като, голямата ми дъщеря другата седмица заминава за десетина дни на екскурзия в чужбина, реших да й направя книгоразделител, който да сложи в книгата, която ще вземе със себе си. Така всеки път, като я отвори, ще го вижда и ще се сеща за нас - семейството, което мисли за нея и я обича. Ето го и него - първият ми книгоразделител:


И от другата страна:


Чудя се дали, ако започнем да подаряваме на познатите си книгоразделители, ще ни гледат странно или ще се стимулират да четат?

9 август 2012 г.

Коледно "а ла Боливуд"

След няколкото светли, изчистени картички от предните дни, днес съм в шантаво настроение. Прави ми се нещо шарено, нещо цветно, нещо в цветовете на Боливуд, ярко и контрастно. И тъй като съм си обещала да се опитвам да излизам от рамките, винаги когато мога, реших тези цветове да бъдат проектирани в ... коледна картичка. И при това на златна основа. Ето, вижте:





И поглед отвътре:


Не бих казала, че ми е любимата, никак даже, но пък се получи доста ориенталска коледна картичка :):):)

8 август 2012 г.

Нежно бебешко

След сватбената тема, реших, че ми се прави бебешка картичка. И коледна ми се прави, но като си представя, как след няколко месеца ще ми е втръснало от тях, прецених, че има време. 

Бебешката тема е благодатна. От малки вързопчета в началото, бебенцата за няколко месеца претърпяват пълна метаморфоза - стават пухкави ангелчета, контактни и усмихнати. Така, че вариантите за картичка са много - от нещо нежничко, изчистено, до варианта с картинката и многото цветове. Този път ми се искаше да направя нещо нежно, само няколко цвята с приоритет на бялото. И тъй като не можах да реша дали да е за момченце или за момиченце, сложих и червено, и нежно синьо. Ето какво се получи:


За кривите шевове какво да кажа, освен, че преди време, когато попитах в един специализиран магазин, какво краче да сложа на шевната машина, защото на места ми "дъвче" хартията, ми отговориха, че шевните машини били за плат, не за хартия !!!


Синьо - червена унисекс фльонга:


И отвътре, така любимите ми напоследък снежинки, които на мен ми приличат на дантелени цветенца:


Едната ми дъщеря каза, че картичката била момичешка, а другата - момчешка. Всъщност няма значение каква е, важното е, че е бебешка :) :) :)

7 август 2012 г.

Нетрадиционно

Онзи ден се замислих за традиционното и нетрадиционното, за обичайното и необичайното, за естественото и неестественото. Как всички сме вкарани в някакви рамки, както по отношение на подходящите цветови комбинации, така и по отношение на цялостния вид на нещата, някак естествено ... И тъй като целият ми мироглед вече минава през призмата на любимото ми занимание, реших да направя нещо по въпроса.

По отношение на картичките за сватби съм традиционалист, правя ги бледи, с типичните перли, камъчета, нежни панделки. От друга страна, изпитах вътрешен порив да направя нещо  различно - картичка в нетрадиционна за повода цветова комбинация, с участието на необичаен материал. Помислих си за рози в чаен цвят, леко изсъхнали и прегорели, с бели, бледи листа. Комбинирах ги с необичайната за сватба черна панделка. Ето какво се получи:


Розичките направих от хартия за печене. Тънка, с гладка повърхност, но по-стегната от тишу:


Фоновата хартия си направих сама, за съжаление нямам готови хартии с такъв десен:


Навсякъде посипах водни капчици от лак с 3D ефект:


На страницата за пожелания залепих паус:


Като си помисля колко много предмети и материали срещаме в ежедневието си. И най-тривиалните неща биха могли да послужат за вдъхновение, да ни измъкнат от традиционализма, нали?

Ще участвам с тази картичка в Предизвикателството на Двете елши  - "Сватбени емоции".

5 август 2012 г.

Новина

Днес с огромно задоволство, бих искала да ви поднеса една новина - избрана съм за част от дизайн тима на новия блог за предизвикателства Card Mania Challenges. 

Очаквам с нетърпение вашите творби по предизвикателствата!

3 август 2012 г.

Плик за юбиляр

Преди десетина дни съпругът ми постави пред мен истинско предизвикателство. Предстои 50 - годишен юбилей на негов колега, който ще празнува в много разширен състав. И понеже са предимно мъжки колектив, решили да му подарят пари. Та моята задача беше да направя плик за пари, при това за мъж. Аз в живота си съм направила не повече от две мъжки картички, а плик за пари - никога. Юбилярът почти не го познавам, не зная какви са предпочитанията, интересите му, а мъжете не споделят помежду си лични неща, та и мъжът ми не беше особено надежден източник на информация. И като започна едно мислене, мъдруване, двоумение ...

Печатът избрах много бързо и категорично King for the Day, изключително подходящ за хора с чувство за хумор, както и за такива, копнеещи за релакс. Малко поокъсана хартия с десен на дънки, няколко криви шева, капси и паричка за късмет. Ето какво се получи:


Печатът разпечатах още веднъж на хартия с десен на райета, като ползвах само фотьойла:


Паричката беше сребриста, та я пооцапах малко с копиците да придобие по старинен вид:


От вътрешната страна на капака оставих място да се напише пожеланието, а на другата страна направих джоб за парите. Естествено джобчето си има закопчалка от лента с малка лепенка (велкро), за да не се изсипят парите. Капачето също се залепва:


Всъщност, оказа се, че правенето на дребни нещица за мъж са доста приятно занимание.

2 август 2012 г.

Извини ме

Когато преди време видях работите на Suzanne Woolcott, останах безмълвна. Прекрасни, изчистени образи, оцветени в най-прекрасните, драматични цветове, комбинирани изключително смело. Артист с огромен размах, за съжаление с много тежка съдба.

Когато вчера голямата ми дъщеря ме помоли да направя картичка, за извинение към нейна приятелка, с която се бяха скарали, разбрах, че печатът на Gorjuss, най-после ще ми влезе в употреба. Реших картичката да бъде в тъмни тонове, леко тъжна и меланхолична, за да подчертае искреното й съжаление. Грабнах малката ножичка и се захванах да превърна тъжното момиче от печата, в 3D тъжно момиче. Ето я и нея:


Дъщеря ми сама направи панделките:


За съжаление, на снимките 3D ефектът личи само на бретона:


Харесвам стилизирани цветя, това го направих от увито шнурче:


Изглед отгоре и отвътре:


Най-хубавото от цялата ситуация е, че явно съм успяла да внуша на дъщеря ми (най-накрая), че човек трябва да има силата да признава грешките си. Дано приятелката й да приеме извинението!
01 09 10