Кънтри Коледа

След многото рисунки и розички от последните месеци, днес имах нужда да направя нещо по-различно. Нещо с малко детайли, нещо при което да личи ефекта на хартията. Нещо, което звучи в една детска песничка: ".... къщички в снега се гушат, а коминчетата пушат ...". Ето една по-различна, моя интерпретация на кънтри коледна картичка:

Оставих надписа от хартията и две най-обикновени, семпли дървени копченца:

Готова формичка, на която поставих съвсем малко напукваща боя:

И понеже една зима без нещо плетено и топло не би била истинска ..., топло одеалце от вътрешната страна:

А сега вече си представих и горещ шоколад с канелена бисквитка ...

Коледен елф

Тези дни ме е обхванала някаква свръхактивност и много, много ми се рисува. Аз преди време си бях обещала, че ако много ми се иска нещо и мога да си го позволя, да не се лишавам. И така, реших да прекарам няколкото дни, в които сме сами с малкото и са ми спестени домашните задължения, основно в рисуване и правене на картички.

Разрових се из сайтовете и попаднах на една елфска серия на Mo, по която веднага си паднах. Реших, че в момента имам право само на един печат, затова избрах любимата ми Мим. След, като я оцветих два пъти (защото първия път хартията на топката се скъса от 3D гланца), направих ето това:

И в този вариант листото на шапката и топката са минати с 3D гланц, но този път го нанесох на съвсем тънък слой (не че на снимката личи). Подвоумих се дали да не поръся пухкавите части с флок (натрошено кадифе), но прецених, че така няма да се получи светлосянка:

Вместо нарисуваното топче в края на шапката, поставих истинско пухкаво топче:

И поглед отвътре:

Със сигурност ще си взема и някои от другите елфчета, много са сладки, нали?

Ще участвам с тази картичка в Забавлятелство единадесето "Шев по картичката".

Плюшеното коте

Като се върна назад във времето, когато започвах да водя този блог си спомням, как си мислех, че личният живот е едно, а интернет пространството - съвсем друго. Бях решила, че нещата, за които ще пиша трябва да касаят само и единствено хартиените ми забавления. Но понеже намеренията, понякога са неосъществими, установих, че разказвайки за картичките, постепенно разказвам и много неща от живота си и за мен самата.

Нещото, което не съм ви споделяла до сега е, че нашето семейство има и пети член. Той е четириног, космат и много, много добър. С нас е вече три години и половина и нито за миг не съм съжалила, че сме го приели. Всъщност, като се замисля, имайки предвид начина, по който децата му показват любовта си, може би дори трябва да съм му благодарна, че все още не е избягал от нас ...

Понеже е персиец и лятото му е много топло, го водим на фризьор, където го подстригват, почти "до голо". След това с децата се смеем, че е станал плюшен. Ето го моето сладурче Айрън, когато го взехме - бебе на 40 дни, тежащо 365 грама, а сега - шишо около 5 килограма:

Предполагам, че вече разбирате милото чувство, което изпитах, като видях печата на това момиченце, гушнало плюшеното си коте. Печатът е на Saturated Canary, купих го без да се замислям и нямах търпение да направя картичка с него. За щастие, месец септември и октомври са наситени с детски рождени дни, та ще има и кого да зарадвам с нея. Ето, вижте:
 

Фустата под полата, обувките, панделката и очичките на момиченцето минах с 3D лак:

Сложих копченца и много шевове, защото ги асоциирах с плюшената играчка:

Хартията е "издрана" от котето. Надписите, тип "етикет на дреха" ми станаха любими, защото са по-дискретни и не изместват визуалния център:

И отвътре:

Ще участвам с тази картичка в Забавлятелство единадесето "Шев по картичката" и в Предизвикателство 128 на The Crasy Challenge "Трябва да има точки".

Цветова комбинация

Благодарение на всички, гласували за моята картичка, съм поканена за гост дизайнер в Хоби предизвикателство 21, в което задавам "Цветова комбинация". 

Дълго мислих каква да бъде тази комбинация. Аз харесвам всякакви шантави комбинации, харесвам по-нежните, харесвам и по-интензивните цветове, харесвам светлите тонове, харесвам и по-тъмните. Водещото е сетивното удоволствие, настроението и посланията, които носят. Хармонията между тях е това, което ме отморява и успокоява, контрастът е това, което ме стимулира. В годините съм имала най-различни приоритетни цветови комбинации, както в облеклото ми, така и в интериора. Но това, което винаги ми е харесвало и впечатлявало са междинните, мъртви, пастелни тонове – цветове, които са резултат от смесването на повече от три цвята. Най-популярните от тези цветове се съдържат в понятието „есенни тонове” - тогава, когато жълтото не е точно жълто, червеното, не е типичното червено, кафявото не е обичайното кафяво. Навремето, когато ходех на школа по рисуване, учителят ми им казваше "мръсни, кални" цветове и много ни се караше, когато намереше нещо подобно в някоя рисунка. Може би за това сега толкова много ги харесвам, ветото отпадна.

Най-важното при избора ми на цветова комбинация беше да се хареса на повече от вас, нали целта е да имате желание да творите с тези цветове. В синхрон с леко понижените температури и с прехвърчащите жълти листенца навън, на прага на идващата есен, реших цветовата комбинация в това предизвикателство да бъде "Есенни тонове". Грабнах няколко дребни, чисто дамски джунджурии, за да дам нагледен пример:

 Естествено, това са "условни" цветове. Убедена съм, че на всеки монитор изглеждат различно. Ако мога да им дефинирам имената по-скоро биха били мръсно бяло, пясъчно, мляко с какао, пудрено розово, вишна, тиквено и патладжан. Не е задължително да бъдат тъмни, нюансите им също са допустими. Най-важното е тоновете да са наистина пастелни и леко замъглени, а и в проектите да има поне три от тях. Добавянето на други, допълнителни тонове е възможно, то е белег, за вашата собствена есенна хармония.

А аз от известно време съм решила да прекрачвам границата на традиционните представи за нещата, за това моите есенни пастелни тонове са проектирани в сватбена картичка:

Розичките от шнурчета са единствените цветя, които мога да правя наистина "на ръка", без пънчове, без шаблони. Не са съвършени, но ми напомнят за стилизираните розички по дамското бельо и по бебешките дрешки:

Всъщност, тичинките на розовите розички са сигнално червени:

И поглед отвътре:

Сигурно вече ви е станало ясно, че есента е "моят" сезон. Харесвам всичко в нея, дори дъжда и вятъра. Харесвам спокойствието и уюта, които носи, харесвам красотата и богатството на нейните цветовете. Дано с тези цветове да съм успяла да ви вдъхновя и провокирам за творчество и участие в Хоби предизвикателство 21.

Сладко, сладичко

Обожавам сладкото! Въпреки, че е вредно, обичам да го хапвам във всичките му разновидности. Естествено, налага се да внимавам, за това предпочитанията ми клонят към по-кремообразните му варианти. И понеже в картичките си обичам да влагам любими неща, от известно време ми се иска да направя картичка с торта или друга подобна вкусотия. Ровейки из сайтовете за дигитални печати случайно попаднах на един прекрасен печат на Mo's Digital Pencil, съвсем удачно свързан с желанието ми.

И понеже, нищо в живота не е случайно, предизвикателството на Двете елши за този месец, се оказа на тема "Тортички и сладкиши". Е, как да устоя на това изкушение? Десен на малки розички, който свързвам със сладкарница и една леко непохватна, малка сладкарка, ето какво се получи:

Акцентирах на любимия ми крем на тортата, минах го с напукваща бяла боя (благодаря на Кали, че ми каза за нея), след, което повторих с 3D гланц:

Върху пламъка на свещите сложих малко брокатно лепило:

Няколко малки розички с фльонга и любимите ми перли:

Ще участвам с тази "сладка" картичка в предизвикателството на Двете елши с тема "Тортички и сладкиши".

Моминско парти

Моминското парти е много приятна традиция, която за съжаление по времето на моята сватба все още не беше популярна в България. Така, че само мога да предполагам за приятната емоция, която носи на бъдещата булка и приятелките й.

Партито, за което става дума в конкретния случай е изненада от приятелките на булката със съучастието на бъдещия съпруг. А моята най-добра приятелка, явяваща се в ролята на бъдещата зълва, решила да изненада снаха си с нещо ръчно изработено, направено персонално за нея. Помоли ме да направя тефтерче, на корицата на което да има картинка с момиче, приличащо на бъдещата булка. Идеална възможност за един прекрасен дигитален печат, който си изтеглих от блога на Krista. Наложи да импровизирам с допълнителните детайли, но реших тематично да са свързани с любовта. Ето какво се получи:

И гръбчето:

С 3D лак акцентирах върху очите и устните, обиците и цветето на диадемата, сърчицето и лентата около момиченцето. Естествено добавих и няколко криви шева за късмет. Ключето комбинирах с надписа - намек за намерения ключ към щастието:

Между листите вмъкнах няколко цветни страници, а на задната корица направих джобче, в което могат да се поставят бележки:

Ще включа това тефтерче в Предизвикателство 127 на Crazy Challenge - Anything Goes (Всичко е позволено).