Доста отдавна имам едно терзание по отношение на моите маркери. Купих първите Copic Chao на два комплекта по 72 цвята, които бяха фабрично в големи кутии. Единственото което направих, беше да ги пренаредя в кутиите, за да са последователно по номера. След време, допълних тези 144 цвята с още 36, за които си купих отделно празна кутия. За да не става объркване, в новата кутия подредих всички маркери от кафявата гама, заедно с топлата сива. След време, започнах да попълвам колекцията си с някои цветове от Copic Sketch. Както всички знаете, те са с друга форма и размер. Не можаха да влязат в кутиите на Chao маркерите, за това отидоха в отделна кутия. След това, допълних колекцията си с известно количество от Pro Markers, които от своя страна имат съвсем друг размер и така и те легнаха в своя, отделна кутия. Едновременно с това, колекцията ми от пишещи средства се допълни от няколко тънкописци, гел-химикали, моливи, брокатни маркери и други, които всички използваме. Така, като започнех да оцветявам една картинка, освен погледите, които хвърлях към Цветовата таблица, се налагаше да търся с поглед непрекъснато някоя кутия, а и да ровя в нея, за да намеря това, което ми трябва. Не знам при вас как е, но мен това блуждаене ме разсейва и уморява. Обичам, когато рисувам, да съм концентрирана в картинката, а не да се въртя насам-натам.
В крайна сметка, в средата на миналата година, започнах упорито да търся начин да събера всичките си рисувателни средства на едно място. Тук трябва да уточня, че аз нямам свой крафтърски кът, целият процес по творенето се извършва в трапезарията и хола. Преди време "изхвърлих" част от сервизите за хранене, чашите и другите подобни от салонния бюфет в трапезарията, за да бъдат приютени там материалите ми. Така, че стойките за маркерите ми трябваше да бъдат нещо различно от поставките за бюро. Започна се едно ровене по сайтовете, едно търсене на чанти, несесери, пластмасови кутии и т. н. Както ви е известно цените им са доста високи, а и при моето количество маркери, положението се усложни. Намерих хиляда урока в нета, за това как да си сглобим сами поставка, но в тях, винаги присъстваше една пластмасова мрежа на квадратчета, която като покажех на картинка, служителите в магазините за крепежни материали и строителните хипермаркети, гледаха като "полезно изкопаемо". Така, че и този вариант отпадна.
Въпреки всичко, аз не можах да се примиря. В един момент, преди няколко дни се замислих за професията на архитекта, от там мисълта ми тръгна към макетите, които правеха преди време (вече ползват термо принтер) и така ... еврика, хрумна ми, че мога да ползвам нещо подобно за конструкция. Спомних си дори къде съм виждала материали за изработка на макети. Материалът се казва пенокартон, има го в два цвята и с различни дебелини и формати. Така след кратка консултация в магазина, въоръжена с необходимите материали, започна строежа на "къщата" за моите материали. И понеже аз съм изключително импулсивна, започнах кроежа без много-много да му мисля. След като всичко беше готово и построено, се замислих и измислих по-лесен и елементарен начин за конструкция, който ще ви представя днес. Но първо вижте готовия резултат:
Изглед отгоре:
След като бях готова, се оказа, че кошничката дори може да стои стабилно изправена, за тези, които предпочитат така да ползват материалите си при рисуване:
Естествено, докато я правих, не предполагах, че ще излезе нещо свястно, за това и не снимах процеса на изработката. Но пък съм толкова щастлива, че най-накрая маркерите ми са събрани заедно и подредени по номера, че реших да споделя опита си с вас. Сега ще ви покажа, как всеки може лесно и бързо да направи свой, собствен, персонализиран дом, за своите маркери.
Необходими материали: Първата стъпка е да си изберем, основата, това в което ще съхраняваме маркерите. Аз си избрах една кошница, с размер 30 на 30 сантиметра и дълбочина 12,5 сантиметра. При условие, че маркерите са с дължина 15-16 см., реших, че това е удачната дълбочина. Естествено, възможно е да бъдат съхранявани и в кутия с капак, с по-голяма дълбочина. За днешните разяснения, съм избрала една кутия от картон, чието предназначение е да се съхраняват снимки. Нейният размер е 17 на 28 сантиметра, с дълбочина 12 см. Естествено, вътрешният й размер се оказа малко по-малък. Втората стъпка е да набавим необходимите материали. Както споменах, пенокартонът се продава в различни размери и дебелини. Аз избрах този с белия цвят и с размер А2 и дебелина 3 милиметра, като употребих почти 2 листа за кошницата, която правих предните дни. За днешната кутия ще ни е достатъчен само един такъв лист. Реже се лесно, с макетен нож. Не препоръчвам ножица, защото при рязането го "сплесква". Лепи се лесно със силикон, така че ви трябва и силиконов пистолет. Линията и молива са ясни.
Разкрояване: Необходимо е да вземем точни размери, като не трябва да пренебрегваме и дебелината на пенокартона. Тъй като дебелината на маркерите, които се предполага, че ще редим е различна, добре е в една колона да се поставят по няколко маркера, а и така се пести повече място.
В кутията, която съм избрала днес, за конструирането на решетката ще са ни необходими по една лента на колона и по две ленти на ред. В моята кошница (която ви показах на горните снимки), разстоянието на редовете е 1,8 см. То е подходящо за Copic маркери и Pro Marker. Маркерите на Spektrum Noir са с дебелина 1,5 на 1,5 см., така че дупчица по около 2 на 2 см. на маркер е напълно достатъчна.
В 17 сантиметра (ширината на кутията) се събират 14 реда, с разстояние между тях около 2 см. (13 броя ленти с размер 16 на 6 см.). Ако кутията, която ползвате е по-дълбока (над 12-13 см.), за да е удобно вземането на маркерите, решетката трябва да е по-ниска от дълбочината на кутията. Общата й височина не трябва да е надвишава 12 см. За да е стабилна конструкцията ни трябват и 4 дълги и тесни ленти. За днешната кутия те ще бъдат с размер 27 на 3 см. Виждате, че решетката, ще бъде с по 1 см. по къса и тясна от дължината и ширината на твърдата плътна кутия. Когато за основа се ползва нещо по разтегливо (като моята кошничка) е добре да се спазват точните размери.
След като сме разкроили конструкцията, можем да си маркираме с молив дългите ленти през 2 см. (ширината на редовете), а широките - в края на първата и на третата четвъртини (разстоянието между колоните):
Сглобяване: Тъй като, тази част ми е трудно да ви я обясня с думи, съм направила малко повече снимки. Първо прикрепяме една от малките ленти, към първата от големите, след това добавяме и втората голяма лента. Получава се това:
За да е стабилна конструкцията докато работим, освен първата, залепяме и последната малка лента и едва след това започваме да поставяме междинните:
Ако ви е по-удобно, а и за да се равнят страните, може да изправите решетката и така да поставяте преградите:
Като резултат се получава това:
Сега е време да поставим и останалите две дълги ленти, за да бъде стабилна конструкцията:
Тъй, като силиконът съхне бързо, не беше възможно да капвам капка на всяка преградка. Лепилото се вижда и не е особено красиво, но не се притеснявайте, и без това, тази част на решетката ще "гледа" към дъното.
Сега е време да поставим решетката в кутията и готово:
И подреждаме различните си видове маркери:
В една такава кутия могат са се съберат около 126 броя Chao/Sketch маркери или около 112 броя Spectrum Noir/ProMarkers. И не се тревожете, ако нещо е станало леко криво или не съвсем точно, когато се наредят маркерите, нещата изглеждат съвсем различно...
В заключение искам да отбележа, че днешният урок, направих съвсем спонтанно. Не съм търсила в нета някакви вдъхновения и уроци от типа "как да си сглобим кутия или решетка". Вероятно има и по-лесни начини за направата на нов "дом" за нашите маркери, както и хиляди други материали, за които не съм се сетила. Факт е, че когато правих моята кошница, рязах, като обезумяла малки стенички и изхабих цяла пръчка силикон, за да ги прикрепя. Когато я видях готова, измислих варианта, който ви показах днес. За направата на нещо подобно могат да се използват всякакви размери и видове кутии - тенекиени, плетени, дървени, както и доста други материали за преграда - велпапе, мукава, плексиглас и т.н. По отношение на използваните от мен материали, истината е, че аз първо харесах кошницата и едва след това, започнах за мисля с какво да я преградя. Пенокартонът за мен се оказа най-удачният материал, поради сходството му със структурата на стените й, стабилен е, а едновременно с това е лек.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
