21 ноември 2013 г.

Blog Hop

Време е за нашия ежемесечен Blog Hop. В този ден, целият екип от Mo's Dream Team се събрахме заедно и направихме по един специален проект, с който бихме искали да ви вдъхновим. Blog Hop-овете вече добиха популярност и при нас, в България, за това се надявам да има и повече български коментари.


Темата този месец е "Направи етикет за подарък", а наш домакин е Alexandra, така че мястото, от където започва днешния Blog Hop е нейния блог. Щом вече сте тук, значи сте дошли от блога на Alice. This months theme is "Create a Gift tag" and Alexandra is our host so that is where the hopping starts. You should have came here from Alice.

А сега искам да ви разкажа за моето тагче. За пореден път при мен нещата се случват "две в едно", като темата на хопа, съвпадна с инициативата на Ем за размяна на коледни тагове. В предната публикация казах, че тази година смятам да оцветя повечето от дрипавите, леко ретро, приличащи на дикенсови герои коледни картинки на Мо. Е, продължавам в същия дух. Този път използвах Urchin with Bird, друга моя любима коледна картинка на Мо.Отдадох се на кафяво-синята гама, добавих червени акценти и много, много сняг. Ето вижте моето тагче:




А това е гръбчето със задължителните две тагчета:



Аз съм последна в списъка на хопа, а пълния лист можете да видите в основния сайт тук. I'm the last on the list and here's the full blog hop order.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

9 ноември 2013 г.

Коледен ангел

С днешната картичка официално обявявам сезона на коледните картички за открит! След като миналата година с огромно настървение оцветявах ангелите и феите на Sara Burrier, смятам тази година да се отдам на ангелите, феите и другите малки сладури на Мо. 

Не, че обичам снега и студеното време, никак даже, но тъй като това е първата ми коледна картичка за сезона, реших леко да преувелича вятъра и студа, а най-вече снега в нея. Точно за това избрах Ragged Angel, динамиката в тази картинка е силно осезаема. Виждам студа в плътно сгушените до тялото ръчички на ангела, виждам вятъра, развял полите и косите й, виелицата, разрошила перцата на крилете й. Как да не се влюби човек в такъв сладур? Реших да избягам от традиционните коледни цветове и да заложа на по-топлите земни тонове, в съчетание с хладното сиво-синьо. И много, много сняг, естествено. Ето вижте я:


Оцветих сладката ангелка с огромно удоволствие:


Любимият ми кафез, но не със затворена птичка, а с няколко замръзнали клонки и снежинки в него:




-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------


7 ноември 2013 г.

Не особено образователна училищна книга

Днес искам да ви покажа един проект, който отлежава в главата ми повече от два месеца, проект, който създавах в продължение на повече от десет дни, проект, по който ще работя понякога и в следващите три години.

Става дума за нещо като книга-албум, предназначена за голямата ми дъщеря, съдържаща нейните 5 години в гимназията. Целата на книгата е да събере само училищни спомени, нещо споделено със съученици от нейния клас, емоции изживяни само с хората, с които пет години е делила една класна стая. И при условие, че тази книга ще съдържа емоциите на първото ми дете, при това в период, когато хората съзряват и се превръщат от деца в големи хора, ще съдържа спомени, които ще пази и към които ще се връща през целия си живот, представете си колко емоция и любов вложих аз при създаването й. Исках книгата да бъде цветна, с леко детски десен, какъвто е животът между 14 и 19 годишна възраст. Реших да я направя от мукава, защото вкъщи имаме една много стара, направена от мукава френска книжка, която децата ми много обичат. По картинките в тази книжка тяхната баба (моята свекърва) се е учила да говори преди повече от 80 години. По картинките от същата книжка е изговарял първите си думи и моя съпруг, по нея проговаряха и моите деца. Прецених, че напомнянето за старата детска книжка ще напомня на дъщеря ми за нещо много мило и ценно в живота й. Размерът на книгата-албум е 21 на 21 сантиметра, кориците са с дебелина 1,5 мм., а вътрешните страници - с дебелина 1 мм. Но, стига приказки, ето вижте Гимназиалната книга-албум на Патриция:


Патриция сама избра името на своя албум-книга:


Прецених, че медальонът, освен за красота, може да служи и за по-удобно захващане на ластика-закопчалка:


Естествено в гимназиалните години, човек не се отдава само на ученето:


А това е поглед към вътрешната част. Книгата стана с 12 страници. За първата година (8 клас) използвахме само една, а за всяка следваща са предвидени по две страници. Така накрая ще останат 3 страници, на които евентуално ще сложа снимки от изпращането в училище и абитуриентския бал (живот и здраве!):



Това са подробности от вътрешните страници:



Това е гръбчето на книгата:


Преди малко споменах, че книгата е от мукава, съдържа доста страници, вмъкнах етикети, разделители, страници от паус, карта на Европа, на която дъщеря ми да отбележи пътуванията си, доста джобове, в които да поставя важни за нея неща. Сега, когато книгата е само наполовина запълнена, дебелината й е около 4 сантиметра, а най-дебелите спирали за подвързване са с дебелина около 3,2 сантиметра. Ето моят начин за справяне с този проблем:


Не затворих напълно спиралата, за да могат да се отварят свободно страниците. Вързах панделката, като връзка на корсет, така листите не се измъкват.

Понеже тази книга ще бъде разнасяна, показвана, разлиствана и разглеждана стотици пъти, реших, че й трябва "дрешка", която да я пази:


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------


01 09 10